изцъклил си

Речник на българския език

1. изцъклил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изцъклил си е производна форма на изцъкля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изцъклил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изцъклил си е производна форма на изцъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).