изцъклен

Речник на българския език

1. изцъ̀клен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езцъклен
  • езцъклин
  • изцъклин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-цък-лен
непълен член из-цък-ле-ния
пълен член из-цък-ле-ни-ят
ж. р. из-цък-ле-на
членувано из-цък-ле-на-та
ср. р. из-цък-ле-но
членувано из-цък-ле-но-то
мн. ч. из-цък-ле-ни
членувано из-цък-ле-ни-те

2. изцъклен — мин. страд. прич. м. р.

изцъклен е производна форма на изцъкля (мин. страд. прич. м. р.).