изцъклел

Речник на българския език

1. изцъклел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцъклел е производна форма на изцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцъклел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцъклел е производна форма на изцъкля (мин. деят. несв. прич. м. р.).