изцъкли

Речник на българския език

1. изцъкли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изцъкли е производна форма на изцъкля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изцъкли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изцъкли е производна форма на изцъкля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изцъкли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изцъкли е производна форма на изцъкля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изцъкли — повелително наклонение, ед. ч.

изцъкли е производна форма на изцъкля (повелително наклонение, ед. ч.).