изцъклил

Речник на българския език

1. изцъклил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцъклил е производна форма на изцъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцъклил — мин. деят. св. прич. м. р.

изцъклил е производна форма на изцъкля (мин. деят. св. прич. м. р.).