изпъдя

Речник на българския език

изпъ̀дя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изпъ̀диш, мин. св. изпъ̀дих, мин. прич. изпъ̀дил, св.вж. изпъждам.

Грешни изписвания (7)

  • езпъдъ
  • езпъдя
  • еспъдъ
  • еспъдя
  • изпъдъ
  • испъдъ
  • испъдя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пъ-дя из-пъ-дим
2 лице из-пъ-диш из-пъ-ди-те
3 лице из-пъ-ди из-пъ-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пъ-дих из-пъ-дих-ме
2 лице из-пъ-ди из-пъ-дих-те
3 лице из-пъ-ди из-пъ-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пъ-дех из-пъ-дех-ме
2 лице из-пъ-де-ше из-пъ-дех-те
3 лице из-пъ-де-ше из-пъ-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъдил съм изпъдила съм изпъдило съм изпъдили сме
2 лице изпъдил си изпъдила си изпъдило си изпъдили сте
3 лице изпъдил е изпъдила е изпъдило е изпъдили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпъдил бях изпъдила бях изпъдило бяхме изпъдили
2 лице беше изпъдил беше изпъдила беше изпъдило бяхте изпъдили
3 лице беше изпъдил беше изпъдила беше изпъдило бяха изпъдили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпъдя ще изпъдим
2 лице ще изпъдиш ще изпъдите
3 лице ще изпъди ще изпъдят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпъдил ще съм изпъдила ще съм изпъдило ще сме изпъдили
2 лице ще си изпъдил ще си изпъдила ще си изпъдило ще сте изпъдили
3 лице ще е изпъдил ще е изпъдила ще е изпъдило ще са изпъдили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпъдя щяхме да изпъдим
2 лице щеше да изпъдиш щяхте да изпъдите
3 лице щеше да изпъди щяха да изпъдят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпъдил щях да съм изпъдила щях да съм изпъдило щяхме да сме изпъдили
2 лице щеше да си изпъдил щеше да си изпъдила щеше да си изпъдило щяхте да сте изпъдили
3 лице щеше да е изпъдил щеше да е изпъдила щеше да е изпъдило щяха да са изпъдили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъдел съм изпъдела съм изпъдело съм изпъдели сме
2 лице изпъдел си изпъдела си изпъдело си изпъдели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъдил съм изпъдила съм изпъдило съм изпъдили сме
2 лице изпъдил си изпъдила си изпъдило си изпъдили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпъдил била съм изпъдила било съм изпъдило били сме изпъдили
2 лице бил си изпъдил била си изпъдила било си изпъдило били сте изпъдили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпъдя щяла съм да изпъдя щяло съм да изпъдя щели сме да изпъдим
2 лице щял си да изпъдиш щяла си да изпъдиш щяло си да изпъдиш щели сте да изпъдите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпъдил щяла съм да съм изпъдила щяло съм да съм изпъдило щели сме да сме изпъдили
2 лице щял си да си изпъдил щяла си да си изпъдила щяло си да си изпъдило щели сте да сте изпъдили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпъдил бих изпъдила бих изпъдило бихме изпъдили
2 лице би изпъдил би изпъдила би изпъдило бихте изпъдили
3 лице би изпъдил би изпъдила би изпъдило биха изпъдили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пъ-ди из-пъ-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-пъ-ден
непълен член из-пъ-де-ния
пълен член из-пъ-де-ни-ят
женски род из-пъ-де-на
членувано из-пъ-де-на-та
среден род из-пъ-де-но
членувано из-пъ-де-но-то
множествено число из-пъ-де-ни
членувано из-пъ-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъ-дил
непълен член из-пъ-ди-лия
пълен член из-пъ-ди-ли-ят
женски род из-пъ-ди-ла
членувано из-пъ-ди-ла-та
среден род из-пъ-ди-ло
членувано из-пъ-ди-ло-то
множествено число из-пъ-ди-ли
членувано из-пъ-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъ-дел
женски род из-пъ-де-ла
среден род из-пъ-де-ло
множествено число из-пъ-де-ли