изпъдил си

Речник на българския език

1. изпъдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъдил си е производна форма на изпъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъдил си е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).