изпъдило

Речник на българския език

1. изпъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъдило е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпъдило е производна форма на изпъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).