изпъдили

Речник на българския език

1. изпъдили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпъдили е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпъдили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпъдили е производна форма на изпъдя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).