изпъдил

Речник на българския език

1. изпъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъдил е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпъдил е производна форма на изпъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).