изпъдило е

Речник на българския език

1. изпъдило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъдило е е производна форма на изпъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъдило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъдило е е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).