изпъдил е

Речник на българския език

1. изпъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъдил е е производна форма на изпъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъдил е е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).