изпъдело

Речник на българския език

1. изпъдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъдело е производна форма на изпъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпъдело е производна форма на изпъдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).