изпъдил съм

Речник на българския език

1. изпъдил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъдил съм е производна форма на изпъдя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъдил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъдил съм е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).