изклокоча

Речник на българския език

изклокоча непреходен глагол от свършен вид (тип 176it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • исклокоча

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-к-ло-ко-ча из-к-ло-ко-чим
2 лице из-к-ло-ко-чиш из-к-ло-ко-чи-те
3 лице из-к-ло-ко-чи из-к-ло-ко-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-к-ло-ко-чих из-к-ло-ко-чих-ме
2 лице из-к-ло-ко-чи из-к-ло-ко-чих-те
3 лице из-к-ло-ко-чи из-к-ло-ко-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-к-ло-ко-чех из-к-ло-ко-чех-ме
2 лице из-к-ло-ко-че-ше из-к-ло-ко-чех-те
3 лице из-к-ло-ко-че-ше из-к-ло-ко-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклокочил съм изклокочила съм изклокочило съм изклокочили сме
2 лице изклокочил си изклокочила си изклокочило си изклокочили сте
3 лице изклокочил е изклокочила е изклокочило е изклокочили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изклокочил бях изклокочила бях изклокочило бяхме изклокочили
2 лице беше изклокочил беше изклокочила беше изклокочило бяхте изклокочили
3 лице беше изклокочил беше изклокочила беше изклокочило бяха изклокочили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изклокоча ще изклокочим
2 лице ще изклокочиш ще изклокочите
3 лице ще изклокочи ще изклокочат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изклокочил ще съм изклокочила ще съм изклокочило ще сме изклокочили
2 лице ще си изклокочил ще си изклокочила ще си изклокочило ще сте изклокочили
3 лице ще е изклокочил ще е изклокочила ще е изклокочило ще са изклокочили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изклокоча щяхме да изклокочим
2 лице щеше да изклокочиш щяхте да изклокочите
3 лице щеше да изклокочи щяха да изклокочат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изклокочил щях да съм изклокочила щях да съм изклокочило щяхме да сме изклокочили
2 лице щеше да си изклокочил щеше да си изклокочила щеше да си изклокочило щяхте да сте изклокочили
3 лице щеше да е изклокочил щеше да е изклокочила щеше да е изклокочило щяха да са изклокочили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклокочел съм изклокочела съм изклокочело съм изклокочели сме
2 лице изклокочел си изклокочела си изклокочело си изклокочели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклокочил съм изклокочила съм изклокочило съм изклокочили сме
2 лице изклокочил си изклокочила си изклокочило си изклокочили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изклокочил била съм изклокочила било съм изклокочило били сме изклокочили
2 лице бил си изклокочил била си изклокочила било си изклокочило били сте изклокочили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изклокоча щяла съм да изклокоча щяло съм да изклокоча щели сме да изклокочим
2 лице щял си да изклокочиш щяла си да изклокочиш щяло си да изклокочиш щели сте да изклокочите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изклокочил щяла съм да съм изклокочила щяло съм да съм изклокочило щели сме да сме изклокочили
2 лице щял си да си изклокочил щяла си да си изклокочила щяло си да си изклокочило щели сте да сте изклокочили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изклокочил бих изклокочила бих изклокочило бихме изклокочили
2 лице би изклокочил би изклокочила би изклокочило бихте изклокочили
3 лице би изклокочил би изклокочила би изклокочило биха изклокочили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-к-ло-ко-чи из-к-ло-ко-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ло-ко-чил
непълен член из-к-ло-ко-чи-лия
пълен член из-к-ло-ко-чи-ли-ят
женски род из-к-ло-ко-чи-ла
членувано из-к-ло-ко-чи-ла-та
среден род из-к-ло-ко-чи-ло
членувано из-к-ло-ко-чи-ло-то
множествено число из-к-ло-ко-чи-ли
членувано из-к-ло-ко-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ло-ко-чел
женски род из-к-ло-ко-че-ла
среден род из-к-ло-ко-че-ло
множествено число из-к-ло-ко-че-ли