изклокочело е

Речник на българския език

1. изклокочело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклокочело е е производна форма на изклокоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).