изклокочили

Речник на българския език

1. изклокочили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изклокочили е производна форма на изклокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изклокочили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изклокочили е производна форма на изклокоча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).