изклокочело

Речник на българския език

1. изклокочело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклокочело е производна форма на изклокоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклокочело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изклокочело е производна форма на изклокоча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).