изклокочела

Речник на българския език

1. изклокочела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изклокочела е производна форма на изклокоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изклокочела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изклокочела е производна форма на изклокоча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).