изклокочели

Речник на българския език

1. изклокочели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изклокочели е производна форма на изклокоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изклокочели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изклокочели е производна форма на изклокоча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).