изклокочил

Речник на българския език

1. изклокочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклокочил е производна форма на изклокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклокочил — мин. деят. св. прич. м. р.

изклокочил е производна форма на изклокоча (мин. деят. св. прич. м. р.).