би изклокочило

Речник на българския език

1. би изклокочило — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би изклокочило е производна форма на изклокоча (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би изклокочило — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би изклокочило е производна форма на изклокоча (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).