изклокочила

Речник на българския език

1. изклокочила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изклокочила е производна форма на изклокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изклокочила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изклокочила е производна форма на изклокоча (мин. деят. св. прич. ж. р.).