издържлив

Речник на българския език

издържлив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • издържлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-дър-ж-лив
непълен член из-дър-ж-ли-вия
пълен член из-дър-ж-ли-ви-ят
ж. р. из-дър-ж-ли-ва
членувано из-дър-ж-ли-ва-та
ср. р. из-дър-ж-ли-во
членувано из-дър-ж-ли-во-то
мн. ч. из-дър-ж-ли-ви
членувано из-дър-ж-ли-ви-те