изгърбя се

Речник на българския език

изгъ̀рбя се преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изгъ̀рбиш се, мин. св. изгъ̀рбих се, мин. прич. изгъ̀рбил се, св.вж. изгърбвам се.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-гър-бя из-гър-бим
2 лице из-гър-биш из-гър-би-те
3 лице из-гър-би из-гър-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-гър-бих из-гър-бих-ме
2 лице из-гър-би из-гър-бих-те
3 лице из-гър-би из-гър-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-гър-бех из-гър-бех-ме
2 лице из-гър-бе-ше из-гър-бех-те
3 лице из-гър-бе-ше из-гър-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърбил съм изгърбила съм изгърбило съм изгърбили сме
2 лице изгърбил си изгърбила си изгърбило си изгърбили сте
3 лице изгърбил е изгърбила е изгърбило е изгърбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгърбил бях изгърбила бях изгърбило бяхме изгърбили
2 лице беше изгърбил беше изгърбила беше изгърбило бяхте изгърбили
3 лице беше изгърбил беше изгърбила беше изгърбило бяха изгърбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изгърбя ще изгърбим
2 лице ще изгърбиш ще изгърбите
3 лице ще изгърби ще изгърбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгърбил ще съм изгърбила ще съм изгърбило ще сме изгърбили
2 лице ще си изгърбил ще си изгърбила ще си изгърбило ще сте изгърбили
3 лице ще е изгърбил ще е изгърбила ще е изгърбило ще са изгърбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изгърбя щяхме да изгърбим
2 лице щеше да изгърбиш щяхте да изгърбите
3 лице щеше да изгърби щяха да изгърбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгърбил щях да съм изгърбила щях да съм изгърбило щяхме да сме изгърбили
2 лице щеше да си изгърбил щеше да си изгърбила щеше да си изгърбило щяхте да сте изгърбили
3 лице щеше да е изгърбил щеше да е изгърбила щеше да е изгърбило щяха да са изгърбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърбел съм изгърбела съм изгърбело съм изгърбели сме
2 лице изгърбел си изгърбела си изгърбело си изгърбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърбил съм изгърбила съм изгърбило съм изгърбили сме
2 лице изгърбил си изгърбила си изгърбило си изгърбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгърбил била съм изгърбила било съм изгърбило били сме изгърбили
2 лице бил си изгърбил била си изгърбила било си изгърбило били сте изгърбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгърбя щяла съм да изгърбя щяло съм да изгърбя щели сме да изгърбим
2 лице щял си да изгърбиш щяла си да изгърбиш щяло си да изгърбиш щели сте да изгърбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгърбил щяла съм да съм изгърбила щяло съм да съм изгърбило щели сме да сме изгърбили
2 лице щял си да си изгърбил щяла си да си изгърбила щяло си да си изгърбило щели сте да сте изгърбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгърбил бих изгърбила бих изгърбило бихме изгърбили
2 лице би изгърбил би изгърбила би изгърбило бихте изгърбили
3 лице би изгърбил би изгърбила би изгърбило биха изгърбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-гър-би из-гър-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-гър-бен
непълен член из-гър-бе-ния
пълен член из-гър-бе-ни-ят
женски род из-гър-бе-на
членувано из-гър-бе-на-та
среден род из-гър-бе-но
членувано из-гър-бе-но-то
множествено число из-гър-бе-ни
членувано из-гър-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-бил
непълен член из-гър-би-лия
пълен член из-гър-би-ли-ят
женски род из-гър-би-ла
членувано из-гър-би-ла-та
среден род из-гър-би-ло
членувано из-гър-би-ло-то
множествено число из-гър-би-ли
членувано из-гър-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-бел
женски род из-гър-бе-ла
среден род из-гър-бе-ло
множествено число из-гър-бе-ли