изгърбили

Речник на българския език

1. изгърбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изгърбили е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгърбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изгърбили е производна форма на изгърбя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).