изгърбило

Речник на българския език

1. изгърбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърбило е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгърбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгърбило е производна форма на изгърбя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).