изгърбил

Речник на българския език

1. изгърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърбил е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

изгърбил е производна форма на изгърбя се (мин. деят. св. прич. м. р.).