изгърбел

Речник на българския език

1. изгърбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърбел е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгърбел е производна форма на изгърбя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).