изгърбели

Речник на българския език

1. изгърбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изгърбели е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгърбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изгърбели е производна форма на изгърбя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).