изгърбело

Речник на българския език

1. изгърбело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърбело е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгърбело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгърбело е производна форма на изгърбя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).