изгърбен

Речник на българския език

1. изгъ̀рбен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езгърбен
  • езгърбин
  • изгърбин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-гър-бен
непълен член из-гър-бе-ния
пълен член из-гър-бе-ни-ят
ж. р. из-гър-бе-на
членувано из-гър-бе-на-та
ср. р. из-гър-бе-но
членувано из-гър-бе-но-то
мн. ч. из-гър-бе-ни
членувано из-гър-бе-ни-те

2. изгърбен — мин. страд. прич. м. р.

изгърбен е производна форма на изгърбя се (мин. страд. прич. м. р.).