изгърбил е

Речник на българския език

1. изгърбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърбил е е производна форма на изгърбя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърбил е е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).