изгърбвам се

Речник на българския език

изгъ̀рбвам се преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изгъ̀рбваш се, несв. и изгъ̀рбя се, св.
1. Ставам гърбав, приведен.
2. Навеждам се с извит гръб.
3. Ставам извит, издут. Кориците са се изгърбили.

Грешни изписвания (7)

  • езгърбвам се
  • езгърбвам си
  • езгърбвъм се
  • езгърбвъм си
  • изгърбвам си
  • изгърбвъм се
  • изгърбвъм си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-гър-б-вам из-гър-б-ва-ме
2 лице из-гър-б-ваш из-гър-б-ва-те
3 лице из-гър-б-ва из-гър-б-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-гър-б-вах из-гър-б-вах-ме
2 лице из-гър-б-ва из-гър-б-вах-те
3 лице из-гър-б-ва из-гър-б-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-гър-б-вах из-гър-б-вах-ме
2 лице из-гър-б-ва-ше из-гър-б-вах-те
3 лице из-гър-б-ва-ше из-гър-б-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърбвал съм изгърбвала съм изгърбвало съм изгърбвали сме
2 лице изгърбвал си изгърбвала си изгърбвало си изгърбвали сте
3 лице изгърбвал е изгърбвала е изгърбвало е изгърбвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгърбвал бях изгърбвала бях изгърбвало бяхме изгърбвали
2 лице беше изгърбвал беше изгърбвала беше изгърбвало бяхте изгърбвали
3 лице беше изгърбвал беше изгърбвала беше изгърбвало бяха изгърбвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изгърбвам ще изгърбваме
2 лице ще изгърбваш ще изгърбвате
3 лице ще изгърбва ще изгърбват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгърбвал ще съм изгърбвала ще съм изгърбвало ще сме изгърбвали
2 лице ще си изгърбвал ще си изгърбвала ще си изгърбвало ще сте изгърбвали
3 лице ще е изгърбвал ще е изгърбвала ще е изгърбвало ще са изгърбвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изгърбвам щяхме да изгърбваме
2 лице щеше да изгърбваш щяхте да изгърбвате
3 лице щеше да изгърбва щяха да изгърбват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгърбвал щях да съм изгърбвала щях да съм изгърбвало щяхме да сме изгърбвали
2 лице щеше да си изгърбвал щеше да си изгърбвала щеше да си изгърбвало щяхте да сте изгърбвали
3 лице щеше да е изгърбвал щеше да е изгърбвала щеше да е изгърбвало щяха да са изгърбвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърбвал съм изгърбвала съм изгърбвало съм изгърбвали сме
2 лице изгърбвал си изгърбвала си изгърбвало си изгърбвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърбвал съм изгърбвала съм изгърбвало съм изгърбвали сме
2 лице изгърбвал си изгърбвала си изгърбвало си изгърбвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгърбвал била съм изгърбвала било съм изгърбвало били сме изгърбвали
2 лице бил си изгърбвал била си изгърбвала било си изгърбвало били сте изгърбвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгърбвам щяла съм да изгърбвам щяло съм да изгърбвам щели сме да изгърбваме
2 лице щял си да изгърбваш щяла си да изгърбваш щяло си да изгърбваш щели сте да изгърбвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгърбвал щяла съм да съм изгърбвала щяло съм да съм изгърбвало щели сме да сме изгърбвали
2 лице щял си да си изгърбвал щяла си да си изгърбвала щяло си да си изгърбвало щели сте да сте изгърбвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгърбвал бих изгърбвала бих изгърбвало бихме изгърбвали
2 лице би изгърбвал би изгърбвала би изгърбвало бихте изгърбвали
3 лице би изгърбвал би изгърбвала би изгърбвало биха изгърбвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-гър-б-вай из-гър-б-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-гър-б-ван
непълен член из-гър-б-ва-ния
пълен член из-гър-б-ва-ни-ят
женски род из-гър-б-ва-на
членувано из-гър-б-ва-на-та
среден род из-гър-б-ва-но
членувано из-гър-б-ва-но-то
множествено число из-гър-б-ва-ни
членувано из-гър-б-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-б-вал
непълен член из-гър-б-ва-лия
пълен член из-гър-б-ва-ли-ят
женски род из-гър-б-ва-ла
членувано из-гър-б-ва-ла-та
среден род из-гър-б-ва-ло
членувано из-гър-б-ва-ло-то
множествено число из-гър-б-ва-ли
членувано из-гър-б-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-б-вал
женски род из-гър-б-ва-ла
среден род из-гър-б-ва-ло
множествено число из-гър-б-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-б-ващ
непълен член из-гър-б-ва-щия
пълен член из-гър-б-ва-щи-ят
женски род из-гър-б-ва-ща
членувано из-гър-б-ва-ща-та
среден род из-гър-б-ва-що
членувано из-гър-б-ва-що-то
множествено число из-гър-б-ва-щи
членувано из-гър-б-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-гър-б-вай-ки