изкорубвам

Речник на българския език

изкору̀бвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изкору̀бваш, несв. и изкору̀бя, св.; Какво. Правя да стане изкривено или издълбано като коруба.
изкорубвам се/изкорубя се. 1. — За дърво — добивам хралупи, коруби по стъблото. Старото дърво се е изкорубило.
2. Ставам изпъкнал, изметнат, изкривен или издълбан като коруба. Дъската се е изкорубила. Брегът се е изкорубил.

Грешни изписвания (15)

  • езкорубвам
  • езкорубвъм
  • езкурубвам
  • езкурубвъм
  • ескорубвам
  • ескорубвъм
  • ескурубвам
  • ескурубвъм
  • изкорубвъм
  • изкурубвам
  • изкурубвъм
  • искорубвам
  • искорубвъм
  • искурубвам
  • искурубвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ко-руб-вам из-ко-руб-ва-ме
2 лице из-ко-руб-ваш из-ко-руб-ва-те
3 лице из-ко-руб-ва из-ко-руб-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-руб-вах из-ко-руб-вах-ме
2 лице из-ко-руб-ва из-ко-руб-вах-те
3 лице из-ко-руб-ва из-ко-руб-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-руб-вах из-ко-руб-вах-ме
2 лице из-ко-руб-ва-ше из-ко-руб-вах-те
3 лице из-ко-руб-ва-ше из-ко-руб-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубвал съм изкорубвала съм изкорубвало съм изкорубвали сме
2 лице изкорубвал си изкорубвала си изкорубвало си изкорубвали сте
3 лице изкорубвал е изкорубвала е изкорубвало е изкорубвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкорубвал бях изкорубвала бях изкорубвало бяхме изкорубвали
2 лице беше изкорубвал беше изкорубвала беше изкорубвало бяхте изкорубвали
3 лице беше изкорубвал беше изкорубвала беше изкорубвало бяха изкорубвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкорубвам ще изкорубваме
2 лице ще изкорубваш ще изкорубвате
3 лице ще изкорубва ще изкорубват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкорубвал ще съм изкорубвала ще съм изкорубвало ще сме изкорубвали
2 лице ще си изкорубвал ще си изкорубвала ще си изкорубвало ще сте изкорубвали
3 лице ще е изкорубвал ще е изкорубвала ще е изкорубвало ще са изкорубвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкорубвам щяхме да изкорубваме
2 лице щеше да изкорубваш щяхте да изкорубвате
3 лице щеше да изкорубва щяха да изкорубват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкорубвал щях да съм изкорубвала щях да съм изкорубвало щяхме да сме изкорубвали
2 лице щеше да си изкорубвал щеше да си изкорубвала щеше да си изкорубвало щяхте да сте изкорубвали
3 лице щеше да е изкорубвал щеше да е изкорубвала щеше да е изкорубвало щяха да са изкорубвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубвал съм изкорубвала съм изкорубвало съм изкорубвали сме
2 лице изкорубвал си изкорубвала си изкорубвало си изкорубвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубвал съм изкорубвала съм изкорубвало съм изкорубвали сме
2 лице изкорубвал си изкорубвала си изкорубвало си изкорубвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкорубвал била съм изкорубвала било съм изкорубвало били сме изкорубвали
2 лице бил си изкорубвал била си изкорубвала било си изкорубвало били сте изкорубвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкорубвам щяла съм да изкорубвам щяло съм да изкорубвам щели сме да изкорубваме
2 лице щял си да изкорубваш щяла си да изкорубваш щяло си да изкорубваш щели сте да изкорубвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкорубвал щяла съм да съм изкорубвала щяло съм да съм изкорубвало щели сме да сме изкорубвали
2 лице щял си да си изкорубвал щяла си да си изкорубвала щяло си да си изкорубвало щели сте да сте изкорубвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкорубвал бих изкорубвала бих изкорубвало бихме изкорубвали
2 лице би изкорубвал би изкорубвала би изкорубвало бихте изкорубвали
3 лице би изкорубвал би изкорубвала би изкорубвало биха изкорубвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ко-руб-вай из-ко-руб-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ко-руб-ван
непълен член из-ко-руб-ва-ния
пълен член из-ко-руб-ва-ни-ят
женски род из-ко-руб-ва-на
членувано из-ко-руб-ва-на-та
среден род из-ко-руб-ва-но
членувано из-ко-руб-ва-но-то
множествено число из-ко-руб-ва-ни
членувано из-ко-руб-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-руб-вал
непълен член из-ко-руб-ва-лия
пълен член из-ко-руб-ва-ли-ят
женски род из-ко-руб-ва-ла
членувано из-ко-руб-ва-ла-та
среден род из-ко-руб-ва-ло
членувано из-ко-руб-ва-ло-то
множествено число из-ко-руб-ва-ли
членувано из-ко-руб-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-руб-вал
женски род из-ко-руб-ва-ла
среден род из-ко-руб-ва-ло
множествено число из-ко-руб-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-руб-ващ
непълен член из-ко-руб-ва-щия
пълен член из-ко-руб-ва-щи-ят
женски род из-ко-руб-ва-ща
членувано из-ко-руб-ва-ща-та
среден род из-ко-руб-ва-що
членувано из-ко-руб-ва-що-то
множествено число из-ко-руб-ва-щи
членувано из-ко-руб-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ко-руб-вай-ки