изкорубва

Речник на българския език

1. изкорубва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкорубва е производна форма на изкорубвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкорубва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкорубва е производна форма на изкорубвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкорубва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкорубва е производна форма на изкорубвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).