избуявам

Речник на българския език

избуя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

избуя̀ваш, несв. и избуя̀, св.
1. За трева, мустаци, коса и под. — бързо и буйно израствам. Тревата е избуяла.
2. Прен. За чувства, настроения и под. — развивам се бързо, засилвам се. Любовта им избуя. Конфликтите избуяха бързо.

Грешни изписвания (7)

  • езбоявам
  • езбоявъм
  • езбуявам
  • езбуявъм
  • избоявам
  • избоявъм
  • избуявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бу-я-вам из-бу-я-ва-ме
2 лице из-бу-я-ваш из-бу-я-ва-те
3 лице из-бу-я-ва из-бу-я-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бу-я-вах из-бу-я-вах-ме
2 лице из-бу-я-ва из-бу-я-вах-те
3 лице из-бу-я-ва из-бу-я-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бу-я-вах из-бу-я-вах-ме
2 лице из-бу-я-ва-ше из-бу-я-вах-те
3 лице из-бу-я-ва-ше из-бу-я-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избуявал съм избуявала съм избуявало съм избуявали сме
2 лице избуявал си избуявала си избуявало си избуявали сте
3 лице избуявал е избуявала е избуявало е избуявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избуявал бях избуявала бях избуявало бяхме избуявали
2 лице беше избуявал беше избуявала беше избуявало бяхте избуявали
3 лице беше избуявал беше избуявала беше избуявало бяха избуявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избуявам ще избуяваме
2 лице ще избуяваш ще избуявате
3 лице ще избуява ще избуяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избуявал ще съм избуявала ще съм избуявало ще сме избуявали
2 лице ще си избуявал ще си избуявала ще си избуявало ще сте избуявали
3 лице ще е избуявал ще е избуявала ще е избуявало ще са избуявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избуявам щяхме да избуяваме
2 лице щеше да избуяваш щяхте да избуявате
3 лице щеше да избуява щяха да избуяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избуявал щях да съм избуявала щях да съм избуявало щяхме да сме избуявали
2 лице щеше да си избуявал щеше да си избуявала щеше да си избуявало щяхте да сте избуявали
3 лице щеше да е избуявал щеше да е избуявала щеше да е избуявало щяха да са избуявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избуявал съм избуявала съм избуявало съм избуявали сме
2 лице избуявал си избуявала си избуявало си избуявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избуявал съм избуявала съм избуявало съм избуявали сме
2 лице избуявал си избуявала си избуявало си избуявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избуявал била съм избуявала било съм избуявало били сме избуявали
2 лице бил си избуявал била си избуявала било си избуявало били сте избуявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избуявам щяла съм да избуявам щяло съм да избуявам щели сме да избуяваме
2 лице щял си да избуяваш щяла си да избуяваш щяло си да избуяваш щели сте да избуявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избуявал щяла съм да съм избуявала щяло съм да съм избуявало щели сме да сме избуявали
2 лице щял си да си избуявал щяла си да си избуявала щяло си да си избуявало щели сте да сте избуявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избуявал бих избуявала бих избуявало бихме избуявали
2 лице би избуявал би избуявала би избуявало бихте избуявали
3 лице би избуявал би избуявала би избуявало биха избуявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бу-я-вай из-бу-я-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-я-вал
непълен член из-бу-я-ва-лия
пълен член из-бу-я-ва-ли-ят
женски род из-бу-я-ва-ла
членувано из-бу-я-ва-ла-та
среден род из-бу-я-ва-ло
членувано из-бу-я-ва-ло-то
множествено число из-бу-я-ва-ли
членувано из-бу-я-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-я-вал
женски род из-бу-я-ва-ла
среден род из-бу-я-ва-ло
множествено число из-бу-я-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-я-ващ
непълен член из-бу-я-ва-щия
пълен член из-бу-я-ва-щи-ят
женски род из-бу-я-ва-ща
членувано из-бу-я-ва-ща-та
среден род из-бу-я-ва-що
членувано из-бу-я-ва-що-то
множествено число из-бу-я-ва-щи
членувано из-бу-я-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-бу-я-вай-ки