избуявал съм

Речник на българския език

1. избуявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избуявал съм е производна форма на избуявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избуявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избуявал съм е производна форма на избуявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избуявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избуявал съм е производна форма на избуявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).