избуявах

Речник на българския език

1. избуявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

избуявах е производна форма на избуявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. избуявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

избуявах е производна форма на избуявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).