избуя

Речник на българския език

избуя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 180it) редактиране

Значение

избуѝш, мин. св. избуя̀х, мин. прич. избуя̀л, св.вж. избуявам.

Грешни изписвания (4)

  • избойа
  • избойъ
  • избуйа
  • избуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-буя из-бу-им
2 лице из-бу-иш из-бу-и-те
3 лице из-буи из-бу-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бу-ях из-бу-ях-ме
2 лице из-буя из-бу-ях-те
3 лице из-буя из-бу-я-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бу-ях из-бу-ях-ме
2 лице из-бу-е-ше из-бу-ях-те
3 лице из-бу-е-ше из-бу-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избуял съм избуяла съм избуяло съм избуяли сме
2 лице избуял си избуяла си избуяло си избуяли сте
3 лице избуял е избуяла е избуяло е избуяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избуял бях избуяла бях избуяло бяхме избуяли
2 лице беше избуял беше избуяла беше избуяло бяхте избуяли
3 лице беше избуял беше избуяла беше избуяло бяха избуяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избуя ще избуим
2 лице ще избуиш ще избуите
3 лице ще избуи ще избуят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избуял ще съм избуяла ще съм избуяло ще сме избуяли
2 лице ще си избуял ще си избуяла ще си избуяло ще сте избуяли
3 лице ще е избуял ще е избуяла ще е избуяло ще са избуяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избуя щяхме да избуим
2 лице щеше да избуиш щяхте да избуите
3 лице щеше да избуи щяха да избуят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избуял щях да съм избуяла щях да съм избуяло щяхме да сме избуяли
2 лице щеше да си избуял щеше да си избуяла щеше да си избуяло щяхте да сте избуяли
3 лице щеше да е избуял щеше да е избуяла щеше да е избуяло щяха да са избуяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избуял съм избуяла съм избуяло съм избуяли сме
2 лице избуял си избуяла си избуяло си избуяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избуял съм избуяла съм избуяло съм избуяли сме
2 лице избуял си избуяла си избуяло си избуяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избуял била съм избуяла било съм избуяло били сме избуяли
2 лице бил си избуял била си избуяла било си избуяло били сте избуяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избуя щяла съм да избуя щяло съм да избуя щели сме да избуим
2 лице щял си да избуиш щяла си да избуиш щяло си да избуиш щели сте да избуите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избуял щяла съм да съм избуяла щяло съм да съм избуяло щели сме да сме избуяли
2 лице щял си да си избуял щяла си да си избуяла щяло си да си избуяло щели сте да сте избуяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избуял бих избуяла бих избуяло бихме избуяли
2 лице би избуял би избуяла би избуяло бихте избуяли
3 лице би избуял би избуяла би избуяло биха избуяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-буй из-буй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-ял
непълен член из-бу-я-лия
пълен член из-бу-я-ли-ят
женски род из-бу-я-ла
членувано из-бу-я-ла-та
среден род из-бу-я-ло
членувано из-бу-я-ло-то
множествено число из-бу-я-ли
членувано из-бу-я-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-ял
женски род из-бу-я-ла
среден род из-бу-я-ло
множествено число из-бу-я-ли