избуяла е

Речник на българския език

1. избуяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избуяла е е производна форма на избуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избуяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избуяла е е производна форма на избуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избуяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избуяла е е производна форма на избуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).