бил избуял

Речник на българския език

1. бил избуял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избуял е производна форма на избуя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).