избуяло си

Речник на българския език

1. избуяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избуяло си е производна форма на избуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избуяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избуяло си е производна форма на избуя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. избуяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избуяло си е производна форма на избуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).