избуял е

Речник на българския език

1. избуял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избуял е е производна форма на избуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избуял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избуял е е производна форма на избуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избуял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избуял е е производна форма на избуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).