щяло е да е избуявало

Речник на българския език

1. щяло е да е избуявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е избуявало е производна форма на избуявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).