избуявала е

Речник на българския език

1. избуявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избуявала е е производна форма на избуявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избуявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избуявала е е производна форма на избуявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избуявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избуявала е е производна форма на избуявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).