избуявало съм

Речник на българския език

1. избуявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избуявало съм е производна форма на избуявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. избуявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избуявало съм е производна форма на избуявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. избуявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избуявало съм е производна форма на избуявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).