избуявал си

Речник на българския език

1. избуявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избуявал си е производна форма на избуявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избуявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избуявал си е производна форма на избуявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избуявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избуявал си е производна форма на избуявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).