избуявало си

Речник на българския език

1. избуявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избуявало си е производна форма на избуявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избуявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избуявало си е производна форма на избуявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. избуявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избуявало си е производна форма на избуявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).