избеля

Речник на българския език

1. избѐля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

избѐлиш, мин. св. избѐлих, мин. прич. избѐлил, св.вж. избелвам.

Грешни изписвания (3)

  • езбелъ
  • езбеля
  • избелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бе-ля из-бе-лим
2 лице из-бе-лиш из-бе-ли-те
3 лице из-бе-ли из-бе-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бе-лих из-бе-лих-ме
2 лице из-бе-ли из-бе-лих-те
3 лице из-бе-ли из-бе-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бе-лех из-бе-лех-ме
2 лице из-бе-ле-ше из-бе-лех-те
3 лице из-бе-ле-ше из-бе-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избелил съм избелила съм избелило съм избелили сме
2 лице избелил си избелила си избелило си избелили сте
3 лице избелил е избелила е избелило е избелили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избелил бях избелила бях избелило бяхме избелили
2 лице беше избелил беше избелила беше избелило бяхте избелили
3 лице беше избелил беше избелила беше избелило бяха избелили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избеля ще избелим
2 лице ще избелиш ще избелите
3 лице ще избели ще избелят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избелил ще съм избелила ще съм избелило ще сме избелили
2 лице ще си избелил ще си избелила ще си избелило ще сте избелили
3 лице ще е избелил ще е избелила ще е избелило ще са избелили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избеля щяхме да избелим
2 лице щеше да избелиш щяхте да избелите
3 лице щеше да избели щяха да избелят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избелил щях да съм избелила щях да съм избелило щяхме да сме избелили
2 лице щеше да си избелил щеше да си избелила щеше да си избелило щяхте да сте избелили
3 лице щеше да е избелил щеше да е избелила щеше да е избелило щяха да са избелили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избелел съм избелела съм избелело съм избелели сме
2 лице избелел си избелела си избелело си избелели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избелил съм избелила съм избелило съм избелили сме
2 лице избелил си избелила си избелило си избелили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избелил била съм избелила било съм избелило били сме избелили
2 лице бил си избелил била си избелила било си избелило били сте избелили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избеля щяла съм да избеля щяло съм да избеля щели сме да избелим
2 лице щял си да избелиш щяла си да избелиш щяло си да избелиш щели сте да избелите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избелил щяла съм да съм избелила щяло съм да съм избелило щели сме да сме избелили
2 лице щял си да си избелил щяла си да си избелила щяло си да си избелило щели сте да сте избелили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избелил бих избелила бих избелило бихме избелили
2 лице би избелил би избелила би избелило бихте избелили
3 лице би избелил би избелила би избелило биха избелили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бе-ли из-бе-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-бе-лен
непълен член из-бе-ле-ния
пълен член из-бе-ле-ни-ят
женски род из-бе-ле-на
членувано из-бе-ле-на-та
среден род из-бе-ле-но
членувано из-бе-ле-но-то
множествено число из-бе-ле-ни
членувано из-бе-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бе-лил
непълен член из-бе-ли-лия
пълен член из-бе-ли-ли-ят
женски род из-бе-ли-ла
членувано из-бе-ли-ла-та
среден род из-бе-ли-ло
членувано из-бе-ли-ло-то
множествено число из-бе-ли-ли
членувано из-бе-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бе-лел
женски род из-бе-ле-ла
среден род из-бе-ле-ло
множествено число из-бе-ле-ли

2. избеля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избеля е производна форма на избелея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избеля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избеля е производна форма на избелея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).